На 21 март тази година, когато уж чакахме пролетта, в адски снежни условия в Разград един хърватин направи своя дебют на вратата на "Лудогорец". И не само това – 28-годишният хърватин Кристиян Кахлина бе един от големите герои на "Лудогорец".

Той направи невероятни спасявания при изстрадания триумф на „орлите“ с 2:1 над "Локомотив" (Пловдив) в четвъртфинала за Купата на България след продължения. Така носителят на националния ни трофей бе детрониран.

Именно оттам започваме разговора си с Кахлина, който миналия сезон дойде под наем в Разград от хърватския тим на "Горица", но вече е собственост на „орлите“.

- Здравей, Кале! Нали мога да се обръщам към теб, както го правят в Хърватия?

- Разбира се, няма проблем.

- Какво е останало в съзнанието ти от снежния ти, но геройски дебют за "Лудогорец"?

- Да, беше тежко за игра, но аз бях спокоен. Треньорът Валдас Дамбраускас, заради когото съм в "Лудогорец", знаеше много добре какво мога. Може би затова и се реши да пробва за първи път схема с трима защитници. Доколкото знам, дотогава при него не е прилагана тази постройка. Но когато става въпрос за професионалисти, в комуникацията няма проблем. Това преди всичко е нашата работа и ние сме длъжни да излезем и да я свършим.

- Беше ли наясно къде идваш, когато се чухте с Дамбраускас?

- Да, все пак нашите държави не са толкова далече една от друга. Освен това преди Валдас Дамбраускас в "Горица" треньор ми беше Сергей Якирович. Той е играл в ЦСКА, така че сме си говорили за българския футбол. Е, не ме е бомбардирал с информации, но аз още преди 9 години видях с очите си какво е "Лудогорец"?

- Така ли – как?

- Бях на „Максимир“ на реванша от квалификациите на Шампионската лига между "Динамо" и "Лудогорец", когато Домагой Вида вкара за 3:2 в последните секунди на добавеното време. Живея недалеч от стадиона, а и съм израсъл в "Динамо". Затова и бях на трибуните. Тогава и в медиите писаха, че въпреки класирането се е видяло, че шампионите на Хърватия са се мъчили с един корав съперник с качествени футболисти. Затова и по-късно не се учудих, че "Лудогорец" успя да влезе в групите на Шампионската лига, и то два пъти – направи равен на "Ливърпул", с ПСЖ… Такива мачове се помнят и имат широк отзвук в Европа. А и за един друг мач много се говореше.

- Кой?

- Победата с 5:1 над ЦСКА Москва в Лига Европа. Това не се вижда всеки ден, а на вратата на московчани беше не друг, а Игор Акинфеев, един от най-добрите вратари в Европа.

- Сега имаш шанс да помогнеш на "Лудогорец" да влезе за трети път в групите на Шампионската лига?

- Да, всички се надяваме да го направим. Но трябва да внимаваме много с "Шахтьор" Солигорск. За нас това ще е първият официален мач за сезона, докато те са навлезли в ритъм отдавна, първенството им тече… Знам, че треньорът ни Валдас Дамбраускас ги е разучил детайлно.Остава ние да изпълним указанията му и да не се отпускаме нито за момент.

- Как ви се отразява вратарската конкуренция, особено с новодошлия Серджо Пад?

- Между нас няма никакви проблеми. Говорим си непрекъснато. Съзнаваме, че конкуренцията за титулярно място ще ни направи по-добри, а така "Лудогорец" ще има по-голяма сигурност на вратата.

- Стана въпрос, че си израсъл в най-титулувания хърватски отбор. Наричат те Дете на "Динамо" – защо не получи шанс там?

- Случи се така, че в моята генерация имаше още двама вратари – Доминик Пицак, който е мой връстник, и Оливер Зеленика, една година по-малък от нас. За мен нямаше място в първия отбор, защото бяха предпочетени в един или друг момент те двамата. Сега Зеленика е във "Вараждин", а Пицак – чак в Малайзия.

- Да останем на хърватска тема – защо според теб националният тим не можа да покаже целия си талант и в крайна сметка отпадна на осминафиналите?

- Чета в хърватските медии, че атмосферата в отбора не е била добра. Имало е свади… Но мисля, че и малшансът, и умората си казаха думата. Може би и селекционерът Златко Далич обърка някои неща. Само срещу Шотландия – при победата с 3:1, се видя какво могат хърватските национали. Но има и друго – всяко нещо с времето си. Финалът на световното в Русия е голям връх, който не се постига всеки ден.

Иво Тасев, "Мач Телеграф"